РАБОТАТА МИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Кратък отчет на Георги Пирински за периода юли 2014 г. – юли 2017 г.

На изборите за Европейски парламент, проведени на 25-ти май 2014 г., БСП се яви с Платформата „За социална Европа! За социална България!“ Сред основните послания в 10-те приоритета на Платформата са и следните:

  • Целенасочена политика в помощ на държавите-членки да развиват активни социални държави, осигуряващи всеобщо достъпно и качествено здравеопазване и образование, квалификация и активни мерки за пълна заетост;

  • Нива на минимално заплащане в ЕС, гарантиращи достоен живот чрез засилена роля на колективното договаряне на заплати и социални придобивки и незабавни мерки за ускорено преодоляване на задълбочаващата се бедност на милиони деца и обезправени мъже и жени;

  • Нова европейска стратегия за реиндустриализация с отрасли, предлагащи привлекателни и доходни работни места, интегриране на България в стратегията за дигитален дневен ред на ЕС;

  • Закрила на майчинството и децата, равенство между жените и мъжете по заплащане за равен труд и в участието в политическия и обществен живот, непримиримост към насилието над жената;

  • Осигуряване на устойчива финансова рамка в интерес на гражданите и на реалната икономика, засилване на прогресивните и справедливи данъчни системи и прекратяване на измамите и укриването на данъци чрез режимите на „данъчен рай“.

В изпълнение на тези приоритети възприех посланието „Отстоявам каузата Европа за България!“ В съответствие с тази кауза кандидатствах и станах редовен член на комисиите „Заетост и социални въпроси“ /КЗСВ/ и „Бюджетен контрол“ /КБК/, както и заместващ член, последователно в комисиите „Транспорт и туризъм“ /КТТ/ до края на 2016 г./ и „Регионално развитие“ /КРР/ от 1.01. 2017 г./.

I. Парламентарна дейност

Заетост и социални въпроси

1. През октомври 2014 г. поех задължението на докладчик по предложението за нормативен акт на ЕС по особено острия кръг проблеми на недекларирания труд. През м. февруари 2016 г. Европейският парламент и Съветът приеха Решение (ЕС) 2016/344 за създаването на Европейска платформа за противодействие на недекларирания труд. За разлика от първоначалното предложение на Европейската комисия, в съответствие с внесените от мен поправки, в окончателното решение ясно беше формулирана главната цел на платформата: мерки не само за предотвратяване и санкциониране на недекларирания труд, но и стимули за трансформирането му в деклариран труд. Освен това бяха възприети и предложенията ми за членство на представителите на социалните партньори – синдикати и работодатели, както и изискването държавите да бъдат представени чрез отговорни висши държавни служители, а не на техническо ниво.

През изминалите три години в София и в Брюксел съдействах за провеждането на поредица от дискусии и семинари по теми, свързани със сивата икономика и недекларирания труд, в които взеха участие широк кръг представители на законодателната и изпълнителната власт, социалните партньори и неправителствения сектор.

В периода след създаването на платформата беше приета нейната двугодишна работна програма за периода 2017 – 2018 г., беше реализирано Проучване на практиките за откриване и предотвратяване на фалшивата самостоятелна заетост, и проучване на тема „Развитие на цялостен подход за справяне с недекларирания труд“.. През месец ноември 2017 г. в Комисията по заетост и социални въпроси на ЕП ще се проведе и изслушване относно дейността на Платформата от създаването и до момента.

2. Като докладчик по Становището на Комисията по заетост и социални въпроси относно проекта на решение на Съвета за сключване на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA) между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави-членки, от друга страна, предложих позиция на КЗСВ, отхвърляща го поради рисковете за загуба на работни места и задълбочаване на различията в заплащането на труда, която успя да спечели мнозинство при гласуването в Комисията – единственият такъв резултат сред всички комисии, изготвили становища по Споразумението.

3. В предложените от Европейската комисия промени в Директивата за командироването на работници редица държави-членки, предимно от Централна и Източна Европа, видяха опит за налагане на протекционистични мерки на пазара на труда. По темата внесох 16 поправки, включващи:

  • еднозначно определяне на нивата на възнаграждение, дължими на командированите работници в приемащата държава и възможност за удължаване на срока на командировка при доказана необходимост;

  • ограничаване на възможностите за самонаети лица да използват директивата, за да извършват стопанска дейност в друга държава и забрана за командироване в чужбина от предприятия, осигуряващи временна работа.

Конкретен пример на драстична злоупотреба с режима за командироване стана казусът с фирмата „Вади жоб“ ООД, която, действайки като агенция за временна заетост, командирова работници във Франция, а впоследствие не им плаща договорените възнаграждения и ги принуждава да живеят в мизерни условия. В резултат на съвместна инициатива на КТ „Подкрепа“ и френските синдикати, както и с мое участие, след проверки от страна на ИА „Главна инспекция по труда“, Министерство на труда и социалната политика отне лицензите на въпросната фирма за извършване на посредническа дейност за работа в чужбина и за предприятие, предлагащо временна работа.

4. Взех активно участие в работата по доклада на ЕП за социалния дъмпинг, по който внесох 11 поправки, в които се подчертава, че „…неравенствата в Европа се задълбочават, с което се застрашава постигането на целите на „Европа 2020“ - по отношение на бедността и заетостта“, както и че „… приемането на минимално равнище на социалните права следва да не води до понижаване на вече съществуващите трудови и социални стандарти“. Същевременно в тях отхвърлям опитите темата за социалния дъмпинг да се използва за създаване на ограничения за равния достъп до единния пазар и за работата на транспортни фирми в други държави-членки.

5. Активно участвах в приемането на Резолюцията на ЕП относно Европейския стълб на социалните права – ключов документ за бъдещото развитие на социалната политика на ЕС. В Комисията по заетост и социални въпроси внесох 16 предложения, в които акцентирам върху следните приоритетни изисквания:

  • осигуряване на качествени и достъпни социални услуги за всички нуждаещи се;

  • линията на бедност да бъде определена на поне 60 % от средния разполагаем доход в съответната държава;

  • помощите за хората с увреждания да насърчават участието на пазара на труда и да осигуряват достоен жизнен стандарт;

  • необходимостта от реформа в Европейския семестър с цел включването на показатели, свързани с ключовите цели на Стратегията „Европа 2020“ по отношение на заетостта, бедността, социалното изключване и образованието, както и нов показател, отчитащ неравенствата в ЕС;

  • осигуряване на годишен бюджет за реализация на Инициативата за младежка заетост от поне 3 млрд. евро.

6. По доклада „ Борбата срещу различните видове неравенство като средство за стимулиране на създаването на работни места и на растежа“ внесох 13 поправки с акценти върху основни проблеми за България и за ЕС, включително констатациите „… че липсата на достатъчно финансиране за публичното образование е основната причина за бъдещи социални различия и за увеличаване на неравенствата;“, „…че неравенствата се увеличиха далеч повече в някои нови държави членки, като например България, Румъния и Литва;“, „…че от 2005 г. насам паричната бедност непрекъснато се увеличава“.

7. В рамките на настоящия мандат в Комисията по заетост и социални въпроси бях докладчик и докладчик в сянка по няколко досиета:

7.1. Докладчик в сянка по Доклад относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейските статистически данни за лицата и домакинствата, основани на индивидуални данни, събрани чрез извадки.

7.2. Докладчик по три становища:

7.3. Докладчик в сянка по следните становища:

8. Вземам участие в дейността на Интергрупата за социална икономика в ЕП, която има за цел да подкрепя и развива социалните предприятия – кооперации, взаимоспомагателни каси и т.н. В тази област съдействах за организирането на семинар за социалната икономика в Бургас през 2016 г., и поддържам контакти с кооперации, специализирани предприятия за хора с увреждания и техни съюзи и организации.

През септември 2016 г. организирах посещение в Брюксел на 12 представители от Съюза на глухите в България, Асоциацията на деца с увреден слух и Националната Асоциация на преводачите на жестов език в България, по време на което те имаха възможността да участват в Конференция в Европейския парламент посветена на Многоезичността и равните права в ЕС: ролята на жестовите езици.

По мое предложение Националният съюз на трудово-производителните кооперации беше удостоен с наградата „Сребърна роза“ за 2017 г. за принос в изграждането на Социална Европа на Европейската фондация „СОЛИДАР“ /една от най-активните неправителствени организации в социалната област/.

Участвам и в интергрупите за работа с професионалните съюзи и за борба с крайната бедност и защита на човешките права.

Финансова рамка и бюджетен контрол

1. Основен въпрос в работата ми в Комисията по бюджетен контрол е Многогодишната финансова рамка – бюджетът на ЕС за периода 2014 – 2020 г., както и бъдещата финансова рамка след 2020 г. Отстоявам нуждата от такъв бюджет на Съюза, който да гарантира изпълнението на чл. 311 от Договора за функционирането на ЕС /ДФЕС/: „Съюзът ще осигурява средствата, необходими за постигането на неговите цели и изпълнението на неговите политики.“ В редица изказвания и дебати в КБК отправих пряка критика към ЕК:

  • за липсата на подробна оценка на изпълнението на настоящата финансова рамка;

  • за налагането на все повече финансови инструменти в бюджета на ЕС, имайки предвид често обратния ефекти от тяхното прилагане от гледна точка на посочения текст от ДФЕС.

2. По ежегодната процедура за т.нар. Засилено икономическо управление, известна като „Европейски семестър“ категорично се обявявам срещу основния постулат, заложен в тази процедура – строгите бюджетни ограничения, известни като политика на „остеритет“. В рамките на семестъра е необходим изцяло нов балансиран подход, основан на подобряването на ключовите социални показатели и ориентиран към увеличаване на заетостта, и ограничаване на бедността и неравенствата.

Обявявам се за промяна в правилата за определяне на бюджетния дефицит по Пакта за стабилност и растеж, така че вноските на държавите-членки в бюджета на ЕС и националното съфинансиране по структурните и инвестиционни фондове да не се вземат предвид при изчисляването на дефицита в съответния национален бюджет.

С внесените от мен поправки по Становището относно удължаването на срока на действие на Европейския фонд за стратегически инвестиции /основният инструмент на т.нар. Инвестиционен план Юнкер/ подчертах проблемите, които съпътстват прилагането на този фонд и допълнителните неравенства, които той генерира, както и подходите за преодоляването им.

3. Бях докладчик в Комисията по заетост и социални въпроси по становището за ревизията на МФР 2014 г.-2020 г. и докладчик в сянка по Общия бюджет на ЕС за 2016 г. и за 2017 г. В своите предложения, голяма част от които получиха подкрепа от членовете на КЗСВ заложих необходимостта от съществено увеличаване на разходите, свързани с икономическото и социално сближаване, адекватно финансиране на различните социални програми на Съюза и осигуряване на дейността на институциите, пряко ангажирани в тяхното прилагане. Тези предложения включваха увеличаване на средствата за Европейския социален фонд, Инициативата за младежка заетост и Европейския фонд за подпомагане на най-нуждаещите се, които са от значение за живота и благосъстоянието на милиони европейци във всички държави-членки. Съвносител съм на предложение за Подготвително действие към бюджета на ЕС за 2017 г. за създаване на Европейска детска гаранция.

4. Основна задача на КБК е процедурата по освобождаване от отговорност на институциите и органите на ЕС за упражняването на ежегодните бюджетни програми. КБК е и пряко ангажирана в дейностите по съблюдаването и защитата на финансовите интереси на Съюза, борбата с корупцията, предотвратяването на нарушения и измами.

Като докладчик по Годишния доклад за 2013 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС - борба с измамите и докладчик в сянка по Годишния доклад за 2014 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС - борба с измамите акцентирах върху нуждата от превантивни мерки за недопускане на умишлени и неумишлени нарушения на правилата за разходване на средствата от европейския бюджет, необходимостта от решителни действия срещу корупцията, както и от задълбочаване на сътрудничеството между Европейската комисия, Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и държавите-членки. Същевременно категорично се противопоставих на опитите отделни страни, в т.ч. България, тенденциозно да бъдат набеждавани за особено големи нарушители на правилата.

В качеството ми на докладчик по Доклад относно Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) – Годишен доклад за 2014 г. и на докладчик в сянка по Доклад относно контрола на финансовите дейности на ЕИБ за 2015 г. обръщам внимание на въпросите на кохезионната политика и работата на Банката:

  • задачата на ЕИБ за 30% от общите ѝ инвестиции да бъдат насочвани за целите на социалната, икономическа и териториална кохезия остава неизпълнена, като за 2015 г. реализацията е 26,5%, а за 2016 г. очакваното е за 27%;

  • банката, във взаимодействие с Европейската комисия, да набележи конкретни мерки, гарантиращи по-балансирано географско разпределение на ресурсите, като решително се подобрят процедурите за недопускане на конфликти на интереси от страна на членовете на управителните органи при вземането на решения за инвестиране в отделните държави-членки.

4.1. По същата тематика бях докладчик в сянка и по следните доклади и становища:

4.2. Освен това бях докладчик и по редица работни документи, изследвания и изслушвания, които са били обсъждани в КБК:

  • Изследване, поръчано от ЕП, и изслушване по мое предложение за финансовите инструменти при политиката на сближаване 2017-2013 г.;

  • Работен документ по Специален доклад на Европейската сметна палата № 1/2014 "Ефективност на проектите за обществен градски транспорт, финансирани с европейски средства";

  • Работен документ по Специален доклад на Европейската сметна палата № 20/2015, " Разходна ефективност на помощта за развитие на селските райони, насочена към инвестиции в непроизводствени дейности в областта на земеделието";

  • Работен документ по Специален доклад на Европейската сметна палата № 25/2015 „Подкрепа на ЕС за инфраструктура в селските райони — възможност за постигане на значително по-голяма икономическа ефективност”;

  • Работен документ по Специален доклад на Европейската сметна палата № 2/2017 „Споразумения за партньорство“;

  • Работен документ по Специалнен доклад на Европейската сметна палата № 4/2017 „Защита на бюджета на ЕС от нередни разходи: Комисията увеличи използването на превантивни мерки и финансови корекции по Кохезионната политика за периода 2007 – 2013 г.“;

  • Изслушване по мое предложение на тема „Причините за различните проблеми с усвояването на средствата в отделни държави членки и предвидените решения с оглед на ролята на Европейската комисията по отношение на подпомагането на държавите-членки и държавите на предприсъединителен етап с цел правилно усвояване на средствата от ЕС“;

Кохезионна политика и регионално сътрудничество

1. От началото на 2017 г. участвам в дейността на Комисията за регионално развитие като заместващ член. Отстоявам заложените в Договорите основни цели на ЕС за икономическо, социално и териториално сближаване, осигуряване на средства за изпълнението на Кохезионната политика и защита на интересите на България при прилагането на тази политика. Бях докладчик в сянка по Становището на КРР относно Общия бюджет на ЕС за 2018 г. и съвносител на пилотен проект на тема „Измерване на значимото за европейските граждани: социалния напредък в европейските региони“. От началото на мандата в КРР съм внесъл 82 поправки по 10 доклада и становища, сред които относно Омнибус регламента изменящ Регламента за общите разпоредби за Структурните и инвестиционните фондове, изпълнението на макрорегионалните стратегии на ЕС, продължаването на ЕФСИ, градивните елементи на политиката на сближаване на ЕС след 2020 г. и други.

Член съм на Групата на високо равнище на социалистите и демократите в ЕП за Кохезионната политика. В това си качество участвах в подготовката на позицията на социалистите за бъдещето на Кохезионната политика след 2020 г.

2. Член съм на Делегациите в комитетите за парламентарно сътрудничество ЕС – Армения и ЕС – Азербайджан и Парламентарния комитет за асоцииране ЕС – Грузия, на Делегацията в Парламентарна асамблея Евронест. В Парламентарната асамблея Евронест съм съпредседател на Комисията по социални въпроси, образование, култура и гражданско общество.

В контекста на сътрудничеството в региона на Черно море организирах две дискусии в България: „Черноморска макрорегионална стратегия на ЕС – път за развитие на Югоизточна Европа“ /24 юни 2016 г., гр. Бургас/ и „От Черноморска синергия към стратегия на ЕС за черноморския регион“ /24 февруари 2017 г., гр. Варна/.


 

Транспортна политика

Като член на Комисията по транспорт и туризъм бях докладчик по Становището относно освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2013 година, раздел III — Комисия и изпълнителни агенции. Бях и докладчик в сянка по следните документи:

Вносител съм на над 45 поправки по 7 доклада и становища в КТТ

II. Инициативи и предложения

През посочения период предложих три инициативи, които бяха подкрепени от всички български евродепутати:

1. През месец януари 2017 г. предвид реалната опасност от поредната блокада на ГКПП Кулата-Промахон от страна на гръцки земеделски производители инициирах изработването на обща позиция на членовете на ЕП от Република България, адресирана до председателя на ЕК г-н Юнкер, до неговия заместник Франс Тимерманс и до комисарите Елжбиета Биенковска и Виолета Булц. В позицията се настоява за предприемане на действия от страна на Комисията с оглед предотвратяването на бъдещи блокади на българо-гръцката граница, осигуряване на свободното движение в рамките на ЕС и намиране на трайно решение проблемите, довели до изостряне на гражданското напрежение в Република Гърция.

С писмо от 1 март 2017 г. адресирано до мен, комисарят по въпросите на вътрешния пазар Елжбета Биенковска, по молба на председателя на Европейската комисия благодари за отправеното обръщение от всички български евродепутати от 18 януари до ЕК с настояване Комисията да предприеме необходимите мерки, за да не се допусне гръцки земеделски производители отново да блокират гранични контролно-пропускателни пунктове между България и Гърция. В писмото се отбелязва, че ЕК своевременно е влязла във връзка с компетентните власти, като е изтъкнала, че главната отговорност за осигуряване на свободното движение на стоки се носи от съответната държава, на чиято територия възникват препятствия. В резултат на получаваните ежедневни сведения от представителствата на ЕК в Гърция и в България е било установено, че независимо от блокади на вътрешни пътища, контролно-пропускателните пунктове не са били засегнати.

2. По повод намеренията на генералния директор на Българското национално радио за закриване на продукцията на чужди езици на Радио „България“ предложих обръщение към Александър Велев, което срещна подкрепата на всички български евродепутати. В обръщението, което беше адресирано и до Съвета за електронни медии и съответните комисии в Народното събрание се отбелязва, че „Радио България” представя всекидневно в текст и звук по интернет актуална информация от България за чужбина на 11 езика, като предлага широк спектър от теми – новини и коментари, които хвърлят светлина върху спецификата на българския политически процес, икономика и бизнес, социални теми, богата културна информация и програми за българските традиции и най-вече фолклор. Подчертава се, че безспорно, България може само да спечели, говорейки на езиците на големите световни и европейски лидери, както и на езиците на балканските ни съседи, още повече с оглед на предстоящото ни председателство на ЕС. В общата си позиция българските евродепутати посочват, че уважават мотивите на работещите в медията и настояват съдбата на „Радио България” да бъде решена едва след широко и публично обсъждане с участието на творчески съюзи, синдикати, граждански движения и професионални организации в комисиите по външна политика и по култура и медии в Народното събрание, като осъществяването на решенията да става под мониторинга на Съвета за електронни медии и на споменатите парламентарни комисии.

3. Номинираната от мен г-жа Марияна Пенчева от Велико Търново спечели наградата на Европейския парламент за Гражданин на годината през 2016 г. и бе официално наградена в Брюксел на 12 октомври 2016 г.

III. Политически ангажименти

В рамките на разглеждания период и понастоящем участвам в следните политически действия на европейско равнище:

1. В дейността на Прогресивния форум в Европейския парламент,, който обединява голям брой евродепутати от левия политически спектър, ангажирани с каузите на солидарността, демокрацията, социалната справедливост и устойчивото развитие. На 9 май 2017 г. участвах в публичното представяне на Политическата позиция на форума  „Липсващият сценарий - алтернативи за европейците има!“ по предложенията на ЕК за Бяла книга за бъдещето на ЕС. Текстът на Политическата позиция е подписан от мнозина депутати от Групата на Зелените, Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите и Конфедеративната група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица в Европейския парламент.

2. В Европейската социална мрежа на Партията на европейските социалисти, в която членуват всички партии от семейството на ПЕС – редовни и асоциирани членове и наблюдатели, Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП, Фондацията за европейски прогресивни изследвания (FEPS), Групата на ПЕС в Комитета на регионите, представителите на социалистическото семейство в Европейската комисия и в Съвета на ЕС. В рамките на мрежата се обсъждат и формулират позиции по ключови въпроси, свързани с бъдещето на ЕС и основните му политики, включително социалните измерения на Съюза, Кохезионната политика, задълбочаването на интеграцията между държавите-членки и др. Развиват се активни партньорски взаимоотношения със синдикати, неправителствени организации и други структури на гражданското общество.


 

Приложение 1 – Справка за дейността на Георги Пирински, като член на Европейския парламент за периода м. юли 2014 г. – м. юли 2017 г.

Приложение 2 – Публикации в периодичния печат с автор Георги Пирински за периода м. юли 2014 г. – м. юли 2017 г.

Приложение 3 – Изказвания на пленарни заседания на Георги Пирински за периода м. юли 2014 г. – м. юли 2017 г.

Приложение 1

свали документа

Приложение 2

свали документа

Приложение 3

свали документа

« назад

НОВИНИ