Основата на суверенна Европа

Европейският суверенитет може да бъде постигнат само със съгласието на народите и със защита на социалната солидарност и сигурност, казва членът на Съвета Георги Пирински

Как европейските правителства могат да създадат нова концептуална рамка за една суверенна Европа? Този въпрос e застрашително надвиснал над Европейския съюз във време, когато Съединените щати подкопават многостранните институции и съюзи, а тиранията на американския долар става все по-явна.

Наистина, в своята реч за състоянието на Съюза от септември 2018 г. председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че "геополитическата ситуация е такава, че е настъпил часът на Европа...Европа трябва да стане по-суверенен участник в международните отношения". Неговото твърдение предизвиква предупреждението на политолога Иван Кръстев, че най-голямата заплаха, пред която е изправена Европа, е това да се превърне в пазител на едно статукво, което вече не съществува - такова, при което САЩ упражняваха глобално влияние чрез съюзи.

Тъй като европейските правителства постепенно започват да се приспособяват към естеството и последиците от новият световен безпорядък, те трябва да разработят общ набор от стратегически интереси, които могат да защитават в глобален мащаб. Обратното би означавало да се поеме риска ЕС да стане жертва на възхода на националистическата, анти-европейска политика в цяла Европа.

През месец юли тази година директорът на ECFR (Европейски съвет за външна политика) Марк Леонард направи предложение за четири посоки на действие за европейските страни: да развият способността да "започнат да мислят за себе си"; да инвестират във военно-икономическа автономност; да засилят възможностите си за въздействие върху великите сили като САЩ и Китай; и да повишат политическото си влияние в други държави. Той също така разглежда въпроса дали "ЕС е способен да създаде единен фронт. Когатао блокът е разделен на отделни политически племена (групи), става по-лесно за останалите сили да прилагат стратегията „разделяй и владей." С други думи: достатъчно ли е обединен ЕС у дома, за да упражнява суверенитета си в международен мащаб?

Социалната сигурност е основен елемент на човешкото достойнство, от което суверенитетът е неделим

Ако бъде истински желано възникването на една суверенна Европа, която може да действа решително в световните дела, е от ключово значение на първо място да се обърне внимание на този въпрос. Без наличието на достатъчно вътрешно единство четирите посоки на действие ще имат в най-добрия случай ограничен ефект. Това е така, защото сегашната политическа криза в Европа е тясно свързана с нарастващото съмнение за демократичната легитимност на ЕС.

Както отбелязва Кръстев в "After Europe", загубата на легитимност до голяма степен се дължи на факта, че след 2008 г. вярата на европейските граждани, че ЕС ги защитава от корумпираните национални елити, постепенно изчезва. Ръководният принцип на много европейски лидери, че в демократична Европа няма политическа алтернатива на строгите мерки на икономии също имаше своя сериозен ефект. Така гласоподавателите се чувстват способни да променят управлението, но не и икономическата политика. Чрез конституционализиране на ключови макроикономически решения ЕС извади целия този кръг от въпроси от сферата на политика решавана чрез избори.

По този начин действителното предизвикателство за ЕС за балансиране на националния суверенитет с наднационалната власт възниква отново с подновена неотложност. В речта си през септември Юнкер даде оптимистична оценка на този проблем: "Европейският суверенитет произлиза от националния суверенитет на държавите-членки и не го замества. Споделянето на суверенитета - когато и където е необходимо - прави всяка от нашите държави и нации по-силни." Само ако беше толкова просто.

Както заявява Жан Моне през юни 1950 г. - на конференцията за плана "Шуман" - целта на предшественика на ЕС, Европейската общност за въглища и стомана, е "да осигури делегиране на суверенитет" (акцент/наклонен шрифт от автора). Оттогава този основополагащ принцип ръководи последователното предаване на нови области на национален суверенитет стигайки до това, което е ЕС в момента.

Днес този процес повдига основни въпроси за естеството на суверенитета - както на национално, така и на европейско равнище. Според германския конституционен съд Германия може да делегира правомощия върху публични политики, но не върху суверенни права. Въпреки това, както критиците на тази позиция посочват, след като ги получи ЕС придобива възможността да упражнява тези  правомощия в отделните политики според собствената си преценка. И все пак, отговарят тези, които са съгласни с германския съд, правомощието да прилагате политики не съответства на суверенните права, тъй като то е по-малко от учредителни/конституционни правомощия (такива, които давата възможност за приемане на конституционното законодателство), а държавите-членки остават „господари/повелители“ на европейските договори.

Няколко проучвания на споменатите по-горе възгледи могат да бъдат намерени в колекцията от есета "Конституционен суверенитет и социална солидарност в Европа". Както отбелязва нейният редактор, докато за някои загрижеността за суверенитета може да е свързана със съображения за национална идентичност, съществува и съвсем различен набор от опасения, свързани със социалната солидарност и понятието за общото благо, които отхвърлят ограничаването на хармоничното човешко съществуване в полза на капризите на икономическата свобода и произвола на безотговорния индивидуализъм.

Социалната сигурност е основен елемент на човешкото достойнство, от което суверенитетът е неделим. Именно налагането на пазарното разбиранеа за общото благо, включително от Съда на Европейските общности, принуждава националните правителства да следват зададения тон от пазарите, като по този начин подкопават връзката на европейските граждани с ЕС.

Следователно Европа може да достигне до истински суверенитет само със съгласието на своите народи. Това трябва да включва защита на социалната солидарност и сигурност в рамките на преучреден ЕС като социален съюз – такъв, който е способен да отрече претенциите на националистите да бъдат истинските защитници на жизненоважните интереси на гражданите. Само тази форма на ЕС може да обедини националния и европейския суверенитет по начина, по който избирателите желаят и може да действа на световната сцена с подчертан авторитет, решителност и успех.

Източник: https://www.ecfr.eu/article/commentary_the_foundation_of_a_sovereign_europe