Георги Пирински в специално интервю за БНР - "Неделя 150" /15.07.2018г./

 

Интервю на Диана Янкулова с Георги Пирински 

Трите ориентира на българското европредседателство – консенсус, кохезия и конкурентноспособност останаха неизпълнени. Това каза в предаването „Неделя 150“ евродепутатът Георги Пирински от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент...

Диана Янкулова: Поне половината българи точно преди една година бяха разколебани дали България ще успее да се справи с европредседателството. Сега, когато нашето време изтече и получихме очаквано добри европейски оценки, станахме свидетели на отколешната българска традиция -управляващи и опозиция да се скарат в Парламента, дори за очевидните неща. Колко успешно беше нашето европредседателство? Можеше ли да е по-успешно? Къде сбъркахме? Натрупахме ли само еднопартийни дивиденти? Какво е съдържанието под луксозната опаковка?…Все въпроси, които се задаваха в Народното събрание, но ще ги обсъждаме не с нашите родни депутати, а с европарламентаристите ни. Г-н Георги Пирински е в студиото, той е представител на левицата, Групата на социалистите и демократите в ЕП. Ще чуем по телефона и Емил Радев, представителят на ГЕРБ, от групата на ЕНП.

Г-н Пирински, след вашето изказване в НС, много анализатори заключиха, че вие сте на различна позиция с БСП, която влезе остро, критично на правителството „Борисов“ по темата европредседателство. Нека да бъдем обективни.. и критични, но и обективни.

Очаквахте ли България да се справи, така както се справи?

Георги Пирински: И вие самата започнахте, че очаквано успешно е било нашето председателство. Мисля, че в началото нямаше чак толкова основания за такава една еднозначна оценка и досега тя не бива да е еднозначна. Ще ви кажа защо. В началото наистина не се знаеше до каква степен различните представители на българските министерства и на институциите ще бъдат в състояние да обработват много сложна материя в отделните работни групи, в съставите на Съвета на министрите, защото за разлика от това мнение, което се чува, че председателството е технически, административен, процедурен въпрос…съвсем не е така! Става дума за способността да се владее много сложна и бързо изменяща се материя и да се търсят допирни точки между понякога по диаметрално различни позиции. Така(,) че в началото имаше основание и за известни съмнения. Може ли за първи път страна, отскоро член на ЕС, да се справи? В това отношение наистина оценките бяха смесени с позитивни заключения и известна доза  учудване. Все пак като изненада, защото за България се знае или твърде малко, или в голяма степен образът на страната е повлиян от впечатления за корупция, за слаба държава, за слаби администрации, институции, за липса на необходимата компетентност. Но защо все пак не можем да сме еднозначно позитивни. В позицията на БСП беше обърнато внимание на трите ориентира – консенсус, кохезия, конкурентоспособност. Тези три ориентира останаха далеч неизпълнени. Кохезията, както видяхме, в смисъл – консенсусът, преди всичко, не се състоя в необходимата степен и то по най-чувствителните въпроси. Ако се започне, да речем, с Дъблинския регламент, с този най-чувствителен кръг предизвикателства и се стигне дори до такива въпроси като развитието на банковия съюз, който е сега актуална тема и в България.

Що се отнася до кохезия и до конкурентоспособност нещата остават силно проблематични, защото различията,  разломите даже в ЕС не се преодоляват и в отделните държави нарастват социалните различия. Не случайно се стигна до приемането на този Европейски стълб на социалните права - като рамка, която да обхваща именно накърняването на основни социални права на голямо мнозинство европейски граждани.

Но доколко тези въпроси са зависили от България и от модерирането на тези теми във времето на нашето председателство?

Това беше и от моя страна изразената резерва по отношение на председателството.

Това е амбиция, не винаги амбициите биват реализирани на 100 процента.

Едно председателство има възможността да изведе по-напред в дневния си ред едни проблеми за сметка на други. Главният, възловият проблем, който и  сега остава открит е, че ЕС навлиза в новия програмен период след 2020 година без общ документ, такъв какъвто е да речем стратегията „Европа 2020., приета преди 10 години с много ясни 5 определящи цели, около които трябва да се насочи изпълнението на бюджета на ЕС, програмите за различните политики и т.н. И тук българското председателство, а и вие чухте, онзи ден споменах, че и г-н Томислав Дончев, отбеляза преди по-малко от месец, може би, пред (това) заседание на Комисиите по европейските въпроси, което се състоя в НС, именно тази своя констатация. Навлиза се в един нов период без, грубо казано – ориентири. Същата констатация е и на Европейската сметна палата само преди малко повече от седмица, с препоръката това да не остане така, а органите на ЕС да се заемат с подреждането на онези главни цели, които трябва да се постигнат и средствата за това.

Аз си мисля обаче, че дори да имаме известно изоставяне от амбицията си по отношение на трите „К“-та /консенсус, кохезия и конкурентоспособност/, но пък имаме повече от напредък по отношение на другата тема – Западните Балкани и връщането на тази тема в европейския дневен ред, ясна перспектива на страните от Западните Балкани. Ето онзи ден Македония получи покана за членство в НАТО. Сега може и да е нескромно, но България има огромна заслуга затова да бъде решен въпросът с името, достатъчно навреме, за да не бъде пропускана и тази среща на Върха на НАТО.

Няма съмнение, за това, че по време на българското председателство беше поставена темата за  движението на страните от Западните Балкани към членство в ЕС. Това е безспорно. Вие ще се съгласите, че този въпрос възникна и беше поставен не само и не чак толкова по инициатива на българската страна, а във връзка с едно усещане в средите на ЕС, че държавите от Западните Балкани се отдалечават от Европа, че там (в тях) търсят все по-осезаеми позиции и влияние държави като Турция, Русия, даже Китай и това предизвика и очевидно определена тревога и загриженост- какво става в един район, който е европейски? Така че активността на българската страна трябва да бъде отчетена в контекста на общата загриженост.

Можете ли да ни го кажете по-директно? Ако правилно Ви разбирам, Брюксел ни е подсказал да изведем толкова ревниво приоритета Западни Балкани в своето европредседателство?

Вие го поставяте по един…Не знам дали точно така може да се формулира това, което казвате, (вие,) че Брюксел изведнъж ни е подсказал. Ясно е, че когато се формулират приоритетите на едно председателство, то това не се прави само и единствено от страната, която ще председателства, а в консултация с партньорите в Европейския съвет, Съвета на министрите, средите на Комисията. Вие следите и знаете, че в тези среди съществува и се отбелязва тази загриженост, за която говорих. Аз мисля, че се изразих достатъчно ясно. Не смятам, че има някаква голяма завоалираност в това, което казах.

Да, защото изведнъж ние станахме страхотен ментор на Западните Балкани?

Затова ми се струва, че трябва да подхождаме с мяра към оценката и на това, което направи българското правителство, българското председателство. То никак не е малко, пак искам да подчертая, но то се вписва в контекста на една линия, която очевидно  е не чисто българска.

Вие казахте, че много ваши колеги в Брюксел, цитирам речта ви пред Парламента, са идвали и с удивление са казвали защо България има такъв лош образ, при положение, че  така се справяте, така добре се справяте с европредседателството. Как си обяснявате? Предполагам няма да ни разказвате анекдота за българския казан в ада, където сами си кладем огъня. Та ние имаме едно такова мазохистично желание за провал, за да намерим виновните и те да са извън нас, разбира се. Но от друга страна не подхранваме ли сами този негативен образ. Вероятно с желанието да сме опровергани песимисти.

Едно уточнение. Онези колеги, които споделяха тези свои впечатления, не започваха с това, че – Вижте, какъв лош образ имате, а се справяте. По-скоро беше втората част.

Не е любезно да идват и да казват – най-бедни сте, вие сте най-корумпирани пък…

Точно това исках да кажа. Не се подхожда така, не така поставят нещата, но наистина изразяваха едно впечатление, че досиетата се познават в детайли и не само. Българските представители познават позициите на отделните страни по тези досиета, къде са противоречията, къде са възможните допирни точки и са проявявали способност да провеждат двустранни или тристранни консултации в маржа на даденото заседание за постигане на съгласие. Това наистина е способност, която говори, че в средите на българската администрация, без може би да го подозираме докрай от иначе външните проявления у нас, е  акумулиран управленски опит, информация, анализи, които са позволили на нашите представители да се държат по този начин. Но имаше и други такива…

Долавям в думите ви  намек, че ако има някой, който трябва да се тупа по гърдите за  успеха, то не са онези, които се снимаха на фамилните снимки.

Вижте, винаги има шерпи и хора, които се снимат на върха на планината. Тук наистина става дума за кадър на носители на отделните дейности, но в крайна сметка това е част от една управленска структура. Но, връщайки се към втория аспект, за който ставаше дума, а именно за негативните впечатления, имаше и такива колеги, които идваха и казваха – Вярно ли е това, което ние получаваме в нашите пощенски кутии, като свитъци и притурки към един седмичник, доколкото разбирам неизвестен в България - казва се „Европост“.

Не го споменахте това име в НС.

 Сега го споменавам, споменавам и издателя на това издание – Ирена Кръстева. Така че в този седмичник и в тези притурки изобилстват онези твърдения, публикации, които и у нас до известна степен, в притурките към един вестник (безплатни), които бяха разпространявани и в навечерието на последните избори. Те във възможно най-черни краски, очернят опонентите на въпросния издател.

Да, вие казахте в НС, че единственият, който е доказано некорумпиран в нашата държава, това е депутатът Делян Пеевски. Той побърза да ви отговори. Вчера в една позиция във в. “Монитор“ от същата издателска група, пише: „Не стоят така нещата с евродепутата Георги Пирински. Всъщност за него дори и съпартийците му от БСП знаят, че вече 4 година топли депутатската банка в Брюксел. В опита си да се изтупа от нафталина и да заеме модерната напоследък за левицата героично-антипеевска поза, Пирински се изтъпани от трибуната и взе да обяснява как душевният му покой в Брюксел бил смутен от  ежедневник, списван на английски език“ и т.н.

Ние понеже сме обективна медия, сме длъжни да посочим и мнението на чуждата страна. Г-н Пирински. Стъпихте на тънък лед, като назовахте поименно човека.

Смятам, че съм стъпил на достатъчно твърда почва и нямам смущения относно казаното. Пак повтарям, аз не правя квалификации, аз предавам онова, което е факт в ЕП. Що се отнася до отношението към г-н Пеевски във въпросното издание - там изобилстват статии как той е онеправдан, как той е очернян, как той е без всякакво основание обвиняван в едни или други негативни явления. Това са факти. Всеки, който разгърне това издание, ще го види. Аз не правя квалификации от рода на тези, които току що прочетохте. Разбира се, всеки може да ги прави, но по-същественото, г-жо Янкулова, е не аз какво съм казал по отношение на този господин, а какво е мнението на много и много, включително  ваши колеги – журналисти. Присъствах на  част от една среща в Съюза на българските журналисти в края на миналата седмица, където представители на най-различни издания и медии, еднозначно изразяваха изключителната си тревога от начина, по който да речем се манипулира и се монополизира разпространението на печатните издания.

Отново се връщаме на европейския терен. Може би единствената положителна, истински положителна и неоспоримо положителна новина от Брюксел тези дни е решението на Европейската централна банка и министрите на финансите от Еврогрупата (на финансите) затова, че отговорът е -„ДА“ за българското желание за влизане в чакалнята на Еврозоната и за сравнително краткия времеви хоризонт, който се дава за това. Година или малко повече от година за влизането на България в тази чакалня. Друг е въпросът колко ще престоим в чакалнята, но според някои прогнози това може и до 10 години да отнеме, но все пак е положителен знак.

Г-н Пирински, чухме да се поздравяват управляващите в България за това постижение и лично министърът на финансите – Владислав Горанов да бъде поздравяван, както и екипът на Централната банка.

Първо, нека все пак да уточним за какво решение става дума. Става дума за два паралелни процеса. От една страна Европейската комисия и Еврогрупата ще наблюдават развитието на реформите в България, за да преценят дали действително да приемат вече формално заявление на България за присъединяване към механизма на валутните курсове ERM-2. И едновременно с това ЕВропейската централна банка ще извърши комплексно проучване на финансовия сектор, на банковия и на небанковия финансов сектор, за да види има ли основание да се сключи споразумение за комплексно сътрудничество, каквото се изисква със страна - нечленка на Еврозоната, която иска да се присъедини към нея. Този общо взето доста предварителен период от една година изясняване дали в  крайна сметка ще бъде казано „ДА“ е както казахте кратък и той е свързан с много конкретни действия, които ще бъдат предприети. И тук ми се струва, че в дискусията у нас и с г-н Ганев, надявам се, основата, на която можем да стъпим са препоръките на ЕК за бюджетната политика и реформите, които трябва България да предприеме. Препоръки, които са част от един процес, наречен Европейски семестър. Нещо, което минава в страната без особена дискусия, но това е едногодишна дискусия, която ЕК предприема, анализирайки икономиката и финансите на дадена страна, за да даде  своите препоръки. Препоръките за тази година са доста ясни и категорични, (че са) необходими са много качествени промени и в публичните финанси, в ефективността на бюджетните разходи, в стабилността на банките и застрахователните дружества, в качеството на техните активи и в пенсионните фондове. Много тревожни констатации има за здравеопазването и образованието, и недекларирания труд като сфери, които са силно недофинансирани, много сериозно разстроени, с пряко влияние и върху публичните финанси и върху перспективите за икономически растеж.

Без да съм специалист, г-н Ганев, аз разбрах от целия този набор от мерки, които ни се препоръчва да извършим докато чакаме да влезем в чакалнята и после в нея, аз разбрах, че трябва да станем по-богати, за да е сигурно, че този икономически растеж и този обещаван просперитет може да повиши жизнения стандарт на българите, които сега са с една от най големите ножици между богатите и бедните, вътре в страната. Отделно, че сме и най-бедните в ЕС.

Георги Ганев: Не са верни и двете твърдения. Няма изискване за някакво ниво на стандарт на живот за членство  в обменно-курсовия механизъм, няма изискване и за членство в еврозоната, освен ако не влезнем в сложни макроикономически, технически въпроси относно факта дали успокояването на инфлацията е свързано с постигането на определен стандарт на живот, или не. Мога само да кажа, че когато Литва, Латвия и Естония влязоха в обменно-курсовия механизъм 2, нивото на реален доход на човек от населението по покупателна способност спрямо средния европейски беше точно там, където е българското, т.е. това не ги е спряло тях. Между другото още една малка корекция – тази една година не е е кратък срок, тя е изключително и безпрецедентно дълъг срок. Същите споменати балтийски републики, заедно със Словения и Словакия, които станаха членове на ЕС на 1 май 2004г.,  към юли 2004г. вече бяха в ERM-2.

Хайде сега да видим разликите къде са.

ГГ: Разликите са, че има  много разлики. Една от тях е, че разбира се знаем, че България и Румъния станаха членове на ЕС със сериозна доза нервност от страна на другите страни-членки и със също един така безпрецедентен механизъм, т.нар. механизъм за наблюдение и проверка-CVM. Тоест имаше дълбоки съмнения относно способността на правораздавателната система да налага спазването на европейските правила еднакво за всички,т.е. да има върховенство на правото в тези две страни.

Съмнения не отпаднали и до днес. Механизмът продължава.

ГГ: За България тези съмнения не са мръднали и на една йота за последните 10 години и те остават. Така, че когато г-н евродепутатът Радев каза, че някаква холандска партия имала в устава си България и Румъния да не влизат, тя има в устава си – докато не изпълнят изискванията за надеждност на правораздавателната система, защото ние можем много да смятаме, че някакви шовинисти, националисти, расисти или какво там са „лошите“ в Холандия, но фактът, че цял самолет влезе в България без да му бъдат проверени личните карти и паспортите- остава факт. А точно това, държава, която е в Шенген, не може да допуска.

Въпреки че сега за ERM  не би ли било условие да отпадне мониторингът

ГП: Ако разрешите затова дали къс или дълъг е бил срокът, може да е дълъг в сравнение с други страни, както каза г-н Ганев, но той е доста „къс“ от гледна точка на това какво трябва да се свърши в България. Там е работата.

ГГ: Но това, което имаме единственото също така...признавайки наистина, че това е съвсем конкретно придвижване на България в посока членство в еврозоната, е вън от всякакво съмнение. До една година нямаше какъвто и да било шанс, каквато и да било надежда нещо подобно да се случи, но след една година ще ни проверят дали сме добре, не че ще влезнем в ERM-2.

ГП: Именно, дали можем да кандидатстваме реално

А какво трябва междувременно да направим? Хайде аз ще изброявам, вие ще добавяте или ще обяснявате. Трябва да направим корекции в законодателството, така че да има законодателство за фалитите, също за прането на пари и за борбата с корупцията. Трябва да направим един истински стрес-тест на банките, ама не по нашите си правила, а по европейските и ако може ЕЦБ да го направи. Не само на банките, а и на застрахователните дружества и на пенсионните фондове, което е нефинансовaта банкова сфера.  Буквално ставаме независими от европейския контрол

ГГ: Това е по-важното. Членство в банковия съюз означава поначало, че българската банкова система подлежи на проверка освен от БНБ с всичките и правомощия, които се запазват, също така се добавят правомощия и на надзора в ЕЦБ във Франкфурт. Те са длъжни да проверяват трите най-големи банки и която друга банка намерят за подходящо, също могат да проверяват.

На лотариен принцип.

ГГ: Не, предполагам, че не е на лотариен принцип. Те много добре знаят как да подбират банките за проверка.

Някои банки бяха на ръба да не издържат стрес-теста.

ГП: Г-жо Янкулова, ако говорим за банковия съюз, нека все пак кажем ясно защо е този банков съюз и какво му е предназначението. Той възникна след безпрецедентната криза и финансова и икономическа като пряк отговор на това да се скъса връзката между фалита на отделни големи банки и това, че бюджетите трябва да плащат за изваждането на тези банки от несъстоятелност. Представете си, бяха похарчени 4 трилиона и 500 милиарда евро за спасяване на банките. Това са 4500 милиарда евро от парите на данъкоплатците. Това беше невероятна, страшна криза, която преживяха хората в домакинствата си, в техните бюджети, поради това, което се случи. Така че, самата идея, че трябва да има банков съюз, който да следи да няма безобразия и то в най-големите банки,а в България беше осъществено такова безобразие, което много тежко се отрази пак върху хората и бюджета. Има всичкия смисъл за този банков съюз, но, както знае г-н Ганев, зам.-управителят на БНБ – г-н Христов, преди два месеца, през април, изрази една поредица от резерви за членство в банковия съюз без да сме участници във валутно-обменния механизъм.

Е нали сега нещата се свързаха?

Сега се каза, че ще стане едновременно това, но все пак трябва да сме наясно, че влизането в банковия съюз действително предполага друго поведение на българските банки и въобще на финансовите институции.

И на Централната банка в това число?

ГГ: Включително и Централната банка. Първо, има изисквания да се промени законодателството конкретно за БНБ, защото то в момента  не отговаря напълно на изискванията за членство в еврозоната. Има определени текстове по отношение на независимостта, по отношение на евентуално прекратяване на  мандати, на хора в Управителния съвет, по отношение на поверителността и други доста по-технически неща, основните от които са, че и ЕЦБ трябва да придобие правомощия, каквито в момента има само БНБ. Това са абсолютно задължителни изисквания за членство в Евросистемата. Евросистемата е системата от централни банки на страните в еврозоната. Така, че това законодателство най-малко му трябва да се промени. Със сигурност трябва да бъдат убедени партньорите, включително ЕЦБ, защото мандата на ЕЦБ е не само да проверява числовите критерии. Там сме много добре  цветя и рози, всичко блести и лъска. Те трябва да проверяват дали фактически, наистина в дълбочина съответната страна е готова да носи тежестта на членството. Там по никакъв начин не изглеждаме добре

Дали под официални костюм, бельото не е скъсано и мръсно.

ГГ: Да, точно това. Отвъд фасадата

Добре, обаче има нещо, което трябва да изясним. За съжаление минутите много бързо изтичат. Казвате, г-н Ганев, в един ваш анализ, че управляващите вървят към това желание на България за влизане в еврозоната под натиска на обществените настроения, но не са склонни да изпълняват условията, които поставят еврозоната и ЕЦБ. Защото така хем уж отиваме нататък, пък хем някой друг е виновен да не ни приемат.

ГГ: Вие да сте чували някога, че вината да е извън България? Да са си признали управляващите – тук не сме досвършили някои работи, тук не ни работи добре. Законодателството по несъстоятелността, тази препоръка да си оправим законодателството по несъстоятелността се включва в тези точно доклади за т.нар дисбаланси на България на ЕК, откакто механизмът съществува. Всеки път са там. Всеки път нищо не правим. Всеки път ни казват, всеки път нищо не правим. Следващият път като не направим нищо и те ще ни кажат - ама как може вие да сте членове на сърцевината на Европа? Вие можете да ни отворите не дупка от 4 и половина милиарда лева, която за Европа е малка, но за България е огромна, вие можете да ни отворите дупка чрез разни игрички и мишкуване, която е много по-огромна.

А след дупката - Гърция, никакви дупки не сме склонни да си позволяваме.

ГГ: Този страх е оправдан,

ГП: Колкото казвате, че времето изтича, искам да спомена нещо накрая, което според мен не се разбира. В крайна сметка успехът на България ще зависи не от това дали в една или друга финансова система, режим ще влезем, а дали реалната икономика ще заработи така, че да може да бъде основата за подобен род финансова индустрия. Тук са същите тези заключения за тази година се обръща внимание, че делът на производства с по-висока степен на добавена стойност е много малък в България, че иновациите са на едно от последните места в страната, че целият сектор на научно-изследователска и развойна дейност е силно раздробен и много ниско ефективен. Ние трябва да разберем, че вторачвайки се в еврозона, по никакъв начин не можем да забравим, че икономиката преди всичко е възпроизводство в отделните сектори на промишленост, земеделие и услуги. И това, което трябва да е ясно, че става дума за друг тип икономическа политика. Тук вече имаме сериозни разминавания с философията, и която защитава г-н Ганев и да речем и десницата и у нас, и в Европа. За нас стои необходимостта ЕС не просто да се измени, а да се преоснове като действително социален съюз. Защото сега с кръпките – Социален стълб, с едни или други мерки за овладяване на последиците от една силно либерализирана, дерегулирана икономика или понякога свръхрегулирана по необоснаван начин, се гонят последиците. Основната концепция на социлноикономическата политика и у нас, и в Европа трябва фундаментално да се промени, за да има друг тип развитие.

Нали този разговор предстои.

ГГ: Остават ли настрана идеологическите различия, защото аз разбира се, категорично няма да съм съгласен с тази постановка..

ГП: Въпрос на дискусия, както казвате..

ГГ: Да естествено, въпрос на разумна дискусия, но важното, по което имаме абсолютно едно мнение е, че дори да влезе България в еврозоната и да бъде приета, това няма да реши сериозни структурни проблеми, предизвикателства пред българската икономика да расте. Аз съм съгласен, че тя има сериозни предизвикателства. За мен социалният аспект далеч не е най-голямото от тях.

Няма значение какво е важно за вас.

ГП: Ако няма социално партньорство, няма развитие.

Важно е какво е добре за България и че го правим за себе си, а не за да изпълним критериите, за да бъдем приети.

ГГ: Добре за България да има върховенство на правото-такова в момента няма.

И не виждате времеви хоризонт?

ГГ: Да се надяваме, че тази една година ще видим.

Наистина последно и много кратко – след европредседателството виждат ли се предсрочни избори на хоризонта? Социолозите не долавят такива тенденции. Г-н Ганев, вие в икономиката долавяте ли?

ГГ: Абе аз дори прогнози за днес следобед не мога да дам, вие е питате за….Освен това аз съм макроикономист и не разбирам от политика. Лично не ги виждам, но моите прогнози не са били никога добри.

Г-н Пирински?

ГП: Не се наемам с такава прогноза, но това, което е сигурно е че догодина през май ще има избори за ЕП.

Тогава ще видим на къде ще поеме Европа  към социалното или към либералното.

ГП: Аз ще ви оставя нашата платформа за предишните избори, която е „Социална България за Социална Европа“. Гледах я онзи ден и право да ви кажа освен определени актуализации, постановките там са напълно валидни. Въпросът е там избирателите да предпочетат тази платформа, защото  тя е по-добра за тях.

А футболните фенове във вас какво казват, довечера 18ч.предаваме пряко и по Хоризонт финала на световното - Хърватия или Франция?

ГГ: Фенът в мен казва – Хърватска, защото „комшу“ , но обективните дадености по-скоро накланят към Франция- по-млади, по-отпочинали..

ГП: Вижте, Хърватия направи изключителна сензация на това първенство. Симпатиите винаги според мен в крайна сметка трябва да бъдат, според мен, за новопоявилия се и за възможността ..

Желанието за чудо е силно в нас…

ГП: Това не е чудо.Те са изградили невероятен..

ГГ: Страхотен отбор

ГП: Наистина страхотен

Чудото излиза на преден план на телевизионния екран, Благодаря ви за участието.

Звуковите файлове към цялото интервю, вижте тук .