Георги Пирински: Необходима е промяна на модела на търговските споразумения

Българският евродепутат Георги Пирински от Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП заяви пред Радио София, че е гласувал против търговското споразумение между ЕС и Канада СЕТА.

Целият разговор на Лили Големинова с Георги Пирински можете да видите тук:

Лилия Големинова: В Страсбург от първо студио на Европарламента днес се излъчва „ Ритъмът на столицата“, едно различно издание, с което търсим допирните точки между големите решения, взимани в ЕП и нашето ежедневие. Добър ден на поредния ни гост, г-н Георги Пирински.

Георги Пирински: Добър ден.

Здравейте. Евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Вашият поглед към днешния ден, защото сесията бе много интересна (сесия), премина при голям медиен интерес. Вие, как го видяхте?

Като фокуса, като изявата на една много остра и дълга дискусия във всички европейски общества и в Канада – Прогресивен ли е или не е прогресивен този договор, това споразумение!? И както видяхме дискусията беше доста разгорещена и с много силно аргументиране на тезите „за“ и „против“. Според мен, една част от тази дискусия не беше по същество, не по истинските, конкретни проблеми, както вие казахте, по последиците за ежедневието на хората проблеми.

Може би сте обърнала внимание, аз бях докладчикът в Комисията по заетостта и социалната политика.  В мнението на Комисията надделя  становището ( мнението)  Споразумението  да не се сключва. И това стана, според мен, защото в (тази) Комисията се дискутираха въпросите – създава ли или не създава повече работни места това Споразумение, съдейства ли за балансираното нарастване на заплатите, създава ли наистина по-добри възможности за малките и средни предприятия и как стои въпросът с този инвестиционен трибунал, тъй  като там очевидно инвеститорите получават много висока степен на защита, което е в много сериозен контраст с въпросите - А  какво става с правата на труда? В Споразумението е предвидена процедура на консултации, казва се, че страните имат намерение в бъдеще да се консултират и дискутират как да се въведат и санкции, когато се установят нарушения, но това са благи пожелания, а Споразумението има много категорични норми по отношение на Инвестиционния съд, който както знаем не влиза в действие. Това е един от въпросите, който ще продължи да се дискутира и по който си заслужава съвсем сериозно да се дебатира във всяка страна-членка, защото така или иначе такова извънредно съдилище, такъв трибунал, по мое и по мнението на много други колеги, просто няма място в търговската и икономическата практика на съвременния свят.

Това ли са всъщност важните точки, понеже вие казахте, че по-скоро се е дебатирало по част от несъществените..

Да

Това ли виждате като основен проблем?

Безусловно, защото самата идея за това поколение търговски споразумения, което тръгна с TTIP, което тръгна със споразумението, което се подготвя със САЩ, стартът му беше в годините след голямата рецесия….Първо имаше една среща на двустранна работна група във Вашингтон на високо равнище. Тогавашната администрация с представители на Комисията на ЕС, където (задачата) беше поставена задачата– Как с либерализация на търговията да се съдейства за преодоляване  на проблема с хроничната (станала), безработица, как да се създадат възможности за създаване на доходите и т.н. Целият въпрос е, че това споразумение остава в рамките на тази представа за глобализацията и за нейното развитие като за все по-голяма либерализация, за все по-голяма приватизация, за все по-голяма дерегулация, които на практика доведоха до обратното.  Вие виждате че днес  от Давос надолу всеки казва – „Страшни неравенства!“ Ами, да това е естественият резултат от този модел на глобализацията. Това, което ние застъпваме, които сме против това споразумение, а и което е записано в проекторезолюцията на нашата група, която поставя и тези въпроси е че ние не сме, в никакъв случай, поддръжници на протекционизма, не на това, което прави сега, да речем, американският президент и за което призовават и тук крайните националисти. Ние сме ЗА общностна политика, ЗА интегрирано развитие на отделните държави, но при един много по-друг баланс между икономическа ефективност, социална осигуреност и възможност за развитие на съвременните индустрии в целия обхват на Общността, а не в отделни, изолирани, обособени центрове, а другото ДА се превръща в периферия.

Прави ми впечатление така умереният тон, с който говорите, на фона на доста разгорещените принципно дебати, които течаха.

Ами аз съзнателно говоря умерено, защото ми се струва, че въпросът е прекалено сложен и сериозен (въпросът), за да бъде третиран в (този) емоционално нагнетяващ страстите вид. Грубо се спекулира, според мен, че който поставя споразумението под въпрос, той е против Европа, той е против европейските ценности, той е против сътрудничество и т.н. и същевременно, че същите тези хора са така убедени поддръжници на г-н Тръмп. Това са спекулации.

Това е много елементарно, според мен, разделение..

То Е елементарно, но както виждате звучеше цяла сутрин и то създава една съвършено изкривена представа за това какво всъщност е под въпрос и на какво трябва да се обърне сериозно внимание. Има една огромна загриженост в областта на земеделието, на селското стопанство, на животновъдството, търговията с месо, месни продукти и т.н. Прекалено сериозни са, много (са) и технически сложни са тези въпроси и по никой начин отговорни и политици, и парламентаристи, и коментатори не би трябвало да си позволяват да разиграват скечове-политически.

Принципно търговските споразумения не са лоши в същността си. Нали така?

Има една сериозна дискусия по този въпрос дали е толкова прост отговорът.

То може би няма еднозначен отговор.

Вижте, според мен, това е наистина специализирана област. Може би си спомняте, че още преди 8 или 9 години, в рамките на Световната търговска организация, беше стартиран т.нар. „нов рунд“ от преговори, преговорите Доха, по името на столицата на Катар, в която бяха стартирани, където този рунд беше наречен рунд в полза на растежа, на икономическия растеж. И там фактически се сблъскаха интересите на развитите индустриални страни и на развиващите се страни. И той забуксува и се блокира, защото развиващите се страни и нововъзникващите страни, (тези които наричаме) и БРИКС се възпротивиха на дотогавашната линия на все по-голяма либерализация, развитите настояваха за все по-голям достъп на техните индустриални стоки на пазарите на тези нововъзникващи страни, които обаче вече бяха набрали доста самочувствие, а и икономически потенциал. Противопоставиха се на този натиск, който до тогава успяваше. Връщайки се на вашия въпрос – Добри ли са споразуменията? Те са добри дотолкова, доколкото премахват да речем бариери – митнически, но те дали са балансирани, отчитат ли необходимостта на развиващите се страни да имат известна защита за техните национални индустрии, докато достигнат равнища на конкурентоспособност като на по-развитите. Отчитат ли спецификата в отделни, чувствителни  сектори за една или друга страна или ги отварят за една конкуренция, която помита местното производство? Така, че има базисни въпроси, свързани с това оттук нататък какъв тип международни търговски споразумения следва да се сключват и да имат място. Тази дискусия непременно ще се развива и в Европейския парламент.

Да, но аз по-скоро исках да изясня дали отношението е „базисно против“ или е по-скоро въпрос на доизпипване?

Имате предвид конкретно по СЕТА?

Да, а и изобщо този въпрос ще стои, предполагам, и в бъдеще?

По-скоро първото – по принцип стои въпросът за промяна на модела на  този род споразумения.

Т.е. много по-съществено, от колкото до…

Доста по-съществено и дълбоко. Това между другото е една от целите, които си постави групата на социалистите и демократите, независимо че в случая по-скоро беше в полза на това споразумение, но (у) почти у(в) всички в групата се споделя разбирането, че оттук нататък трябва да има по-друг модел.

Важна тема и надявам се, че пак ще имате възможността да гостувате по тези теми…

С удоволствие.

защото те не свършват сега в крайна сметка

Напротив, сега започва истинското вглеждане в тях.

Абсолютно. Георги Пирински, българският евродепутат от Прогресивния алианс, тук при нас в специалното издание на „Ритъмът на столицата“  от ЕП в Страсбург.

15.02.2017