Георги Пирински: Общото минало на балканските народи е предпоставка за позитивно развитие на целия регион
Балканите, Източна Европа, Източното Средиземноморие, може да се развиват като един регион, отворен към Евразия, Близкия изток, Северна Африка и като част от ЕС да играят позитивна роля за развитието на ползотворни взаимоотношения със страните от тази част на света. Това сподели българският евродепутат социалист Георги Пирински по повод проведената на 10 януари 2018 г. в Европейския парламент в Брюксел конференция „Балканите и Югоизточното Средиземноморие: Споделени спомени, общо бъдеще“ и допълни: Това, което през вековете е свързвало Балканите и Югоизточното Средиземноморие има много голямо значение за целия балкански регион и е фактор, който допринася за позитивното развитие на целия район.
Конференцията събра над 130 участници от България, Гърция, Румъния и Кипър, както и от други държави-членки на ЕС. Събитието беше организирано от евродепутатите от четирите страни - Георги Пирински, Костадинка Кунева, Мария Грапини и Неоклис Силикиотис, както в него се включиха и техни колеги парламентаристи, видни изследователи на историята и културата на региона, постоянният представител на Румъния към Европейския съюз посланик Теодора Одобеску, културни дейци, както и група от учени, студенти и докторанти от СУ „Св. Климент Охридски“, които посетиха конференцията по покана на г-н Пирински.
Събитието започна с изпълнение на фолклорно трио „Плетеница“ (България) и бе открито от г-жа Костадинка Кунева, която подчерта, че целта на конференцията е да сме обединени и да можем да си сътрудничим. Тя добави, че мирът и стабилността в региона са от ключово значение за мира и стабилността в Европа. Необходимо е да се следва една общобалканска, съвместна политика, за да могат всички държави в региона да станат членки на ЕС.
В рамките на първия панел на конференцията „Споделени спомени“ – история, религия и цивилизация”, модериран от Георги Пирински, своите гледни точки изложиха проф. Валтер Пучнер, проф. Димитрос Стаматопулис, проф. Патрисиу Влаку и проф. Иван Първев. Проф. Пучнер посочи, че „в балканския регион се наблюдава разбиране за една обща история на народите, което схващане е много по-разпространено за разлика от Западна Европа, което от своя страна прави душевността на балканците уникална и по-трудна за разбиране от останалия свят“. Проф. Стаматопулос подчерта, че въпреки, че ЕС е обърнат към всички европейски държави, в западното мислене все още се наблюдават отрицателни възприятия и нагласи към този регион. На свой ред проф. Влаку изказа становище, че християнството ни дава възможност да разберем и осъзнаем собствените си различия, различията между отделните общности. Според него трябва да видим ценността на всичките ни съседи и да работим върху нещата, които ни обединяват. Проф. Първев заключи, че това, което можем да научим от последните 2000г. от региона е, че хората, които го населяват, са живели дълго време в разбирателство. Г-н Пирински закри панела с думите: „Балканите са важни не само в географски, но и в културен аспект, тъй като спомените там живеят дълго и се наблюдава един своеобразен диалог между културите“ и цитира именити български учени като проф. Иван Маразов, член-кореспондент Аксиния Джурова и проф. Николай Генчев.
Вторият панел под надслов „Общо бъдеще в един обновен ЕС“ бе модериран от г-жа Мария Грапини и в него се включиха г-н Янис Бурнус от Сириза, д-р Сотирис Валден и евродепутатът Неоклис Силикиотис. Общото послание на участниците беше, че ЕС трябва да способства за устоановяването на траен мир на Блаканите, чрез развитие на диалога и сътрудничеството. За целта е необходим прогресивен дневен ред на Европа, като се засили сътрудничеството между държавите в региона като се засили борбата срещу неолибералната политика, борбата с неравенствата, борбата за социална справедливост, за справяне с демократичния дефицит.
В рамките на проведената след двата панела дискусия се откроиха редица позиции на участници от България, които очертаха необохдимостта за един наистина приобщаващ ЕС, насочен към общото бъдеще. В своето изказване румънският евродепутат Виорика Дънчила, която е и кандидат за следващ министър-председател на своята страна, направи връзка между текущото българско и предстоящото в началото на 2019 г. румънско председателство на Съвета на ЕС. Г-жа Дънчила посочи, че ЕС следва да продължи по пътя на интеграцията, като всеки европеец следва да участва в изграждането на една приобщаваща и по-конкурентноспособна Европа.
Правейки обобщение на проведените дискусии г-н Пирински подчерта, че следва да се развива сътрудничеството между балканските страни и то трябва да се фокусира върху конкретни въпроси. Той припомни началото на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, поставено в София през 1996 г. и посочи политическия консенсус в България относно европейската перспектива за Западните Балкани. Същевременно българският евродепутат очерта заплахите пред ЕС формирани под натиска на десницата и неолибералната парадигма, но посочи, че противодействието, основано на широко обединение на прогресивните сили, е постижимо.
Събитието приключи с изпълнения на румънски танцов ансамбъл под съпровода на румънския музикант Николае Войчулет.
Преди началото на конференцията в Европейския парламент беше открита и изложба на фотографа Иво Хаджимишев, която представи част от една много богата колекция, събирана в продължение на няколко години. Тази колекция съдържа фотоси на открития в земите на днешните Гърция, България, Румъния, Кипър - наследство от художествени, исторически екземпляри, които говорят за присъствието и съчетаването на много древни култури.
