Изказвания на пленарно заседание: Създаване на европейска платформа с цел да се засили сътрудничеството за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд
Георги Пирински, докладчик . – Уважаема г-жо Президент, г-жо Комисар, уважаеми колеги, специално искам да благодаря на докладчиците в сянка, както и на партньорите от Люксембургското председателство и от Комисията, за особено конструктивния подход и приноси, които направиха възможно изработването на настоящото проекторешение.
Недекларираният труд, във все по-разнообразните му форми, днес лишава така заетите от основните им социални и трудови права, като често ги поставя в условия на фактическа експлоатация, води до сериозни деформации на пазара, каращи фирмите, които спазват правилата, да преодоляват крайно нелоялната конкуренция от страна на ползващи такъв труд работодатели и лишава данъчните и осигурителните системи от дължими приходи и плащания. Точно на тези ощетявани общности и институции дължим настоящата платформа и нейното ранно и ефективно задействане.
Нуждата от създаването на тази платформа става още по-неотложна предвид ескалиращите заплахи не само за трудовата мобилност, но и за една от четирите неразделими основни свободи – тази за свободното придвижване на хората, както и за самото съществуване на Съюза. И бих желал да споделя мнението, че именно това съзнание за неотложност, което все повече се споделяше както от колегите парламентаристи, така и от Люксембургското председателство и от Комисията, стана движещата сила за постигане на градивно съгласие около заключителното проекторешение, представено днес на Парламента. Така постигнатият компромис ангажира всички държави членки да са отговорни членове на платформата.
Предназначението на платформата е да разшири способностите на държавите членки за действия по отношение на множеството болезнени проблеми, пораждани от недекларирания труд, чрез засилено сътрудничество на равнище на Съюза между съответните национални власти, заедно със социалните партньори и с участието като наблюдатели на широк кръг заинтересовани агенции и организации.
Съответно мисията на платформата бе дефинирана така, че да предотвратява, ограничава и противодейства на недекларирания труд, и да насърчава превръщането на такъв труд в деклариран труд.
Предлаганият вариант на платформата в съответствие с принципа на субсидиарността няма да има правомощия да установява правила и норми. Вместо това, тя е призвана да предложи необходимата основа за отговорното разглеждане на информация, опит и решения като основа за споделени заключения, насочени към ефикасното справяне с предизвикателствата на недекларирания труд.
Дейността в обхвата на платформата включва широк кръг конкретни действия в изпълнение на нейната мисия. Зависи от решенията на отделните държави членки да използват по целесъобразност заключенията в резултат на такива действия, както и от институциите на Европейския съюз да вземат под внимание онези от тях, които спадат към отговорностите на Съюза.
Вярно е, имаше съмнения – платформата въобще необходима ли е, няма ли да накърни свободата на действие на държавите членки, всъщност има ли наистина място за добавена стойност на нивото на Съюза за действия за справяне с недекларирания труд? Бъдете уверени, че в хода на консултациите пълният обхват на такива съмнения и резерви бяха предмет на най-подробно и изчерпателно разглеждане, което позволи да се постигне широко споделен консенсус и по такъв начин – да се стигне до съгласие по взаимоприемлив и поради това работещ проект за решение.
В резултат на което в крайна сметка въпросът се свежда до следното: ангажираме ли се истински да обединим усилия за обща кауза срещу грубите нарушения на справедливостта при недекларирания труд или възразяващите ще се окажат в положението на облагодетелстващи всички онези, които експлоатират така нает труд и съответно трупат печалби в резултат на крайно нелоялна конкуренция, като при това лишават бюджетите от дължими приходи и плащания.
Тоест, заемаме ли се да възтържествува силата на закона или в преобладаващите случаи оставяме свобода да властва така нареченият „закон на джунглата“? Очевидно избор, по отношение на който Парламентът е невъзможно да бъде на две мнения.
