Интервю с члена на Eвропейския парламент Георги Пирински: "Силно вярвам, че ЕИБ би трябвало да обърне повече внимание на икономическото, социалното и териториалното сближаване"
Георги Пирински започва първия си мандат в Европейския парламент през юли 2014 г., където представлява Българската социалистическа партия.
Като докладчик по годишния доклад на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за 2014 г., той споделя своите виждания за това как да се подобри начинът, по който банката работи, със специален акцент върху необходимостта да допринесе повече за целите на политиката на сближаване на Европейския съюз.
Как ЕИБ, исторически не най-видимата институция на ЕС, привлече вниманието ви?
Аз с удоволствие кандидатствах за позицията на докладчик, защото е ясно, че ЕИБ има много съществена роля за възстановяването на растежа, допринасяйки за преодоляване на така наречената "инвестиционна празнина", тъй като инвестициите в Европа все още не са се възстановили до нивата от преди кризата. Освен това, Европейският фонд за стратегически инвестиции (EFSI) за мен е от особен интерес, като възможност за привличане на инвестиции в Европа – включително до България.
Какви са най-съществените проблеми, на които се натъкнахте като докладчик по доклада на ЕИБ?
Първо, начинът, по който Банката отчита дейността си, не е съвсем задоволителен. Докато някои доклади са скалъпени почти като PR презентации, други използват крайно технически подход. Налице е липса на подробен годишен доклад, който по съдържателен начин да направи цялостна оценка на годишните дейности на Банката. За тази цел, от тази година Парламентът изисква изготвянето на нов хармонизиран годишен доклад. Ние ще наблюдаваме как работи.
Вторият проблем е, че има място за по-голяма прозрачност и отчетност на ЕИБ. Банката трябва да поеме ангажименти да отговори на опасенията, които неправителствени организации като Counter Balance изтъкват. Това включва опасенията за подбора на проекти и вниманието към незаконните дейности, корупцията, престъпленията, както и на много чувствителния въпрос за укриването на данъци. Докато Банката повтаря, че е наясно с тежестта на тези проблеми и се ангажира с тяхното преодоляване, фактът, че тези проблеми продължават да изникват означава, че ЕИБ трябва да продължи усилията си и дори да направи повече.
Докладът, приет през април, признава ключовата роля, която такава публична банка трябва да играе в Европа. Но също съдържа няколко критични оценки. Каква ще бъде вашата цялостна оценка на ролята, която ЕИБ в момента играе в Европа?
Силно вярвам, че Банката трябва да обърне повече внимание на тази част от мандата си, засягаща икономическото, социалното и териториалното сближаване. В Парламента това беше един от най-разгорещено обсъжданите въпроси. В действителност, в моя доклад аз подчертах факта, че бизнес плана, одобрен през 2014 г., се изпълнява твърде небалнсирано: приблизително 60% от отпуснатите средства отиват в петте най-големи икономики в Европа, докато 30% остават за останалите 23 държави-членки, а 10% отиват извън Европа. Аргументите на Банката са, че на тези 5 икономики се падат около 60% от населението на ЕС, така че те произвеждат същото съотношение на брутен продукт.
Същата тенденция се проявява във функционирането на EFSI: новите държави-членки са по-малко подготвени да представят достатъчно добре изготвени инвестиционни проекти. Мисля, че трябва да има много по-практичен подход от страна на Банката. Вместо да чака тези страни да дойдат с готов проект, тя трябва да отиде там, да седне на една маса със съответните институции и да обсъди как техните планове за развитие на икономиките им биха се вписали в цялостната стратегия за развитие на ЕС и как те могат да работят заедно, за да упражнят достатъчно въздействие, така че нещата да започнат да се променят.
Какъв е потенциала на европейска публична банка, като ЕИБ за икономическото възстановяване в ЕС?
За тази специфична роля, идеята зад Плана за инвестиции за Европа беше да привлече капитал, който стои във финансовия сектор. Не мисля, че това наистина се случва към момента. Като цяло, ЕФСИ финансира проекти, които се вместват повече или по-малко в рамките на обичайните търговски критерии. Това очевидно е неприемливо, защото ако искаме именно да генерираме растеж в цяла Европа трябва да има един много осезаем допълнителен приток на инвестиции. Това е голямо предизвикателство за Европа.
Аз не мисля, че има достатъчно информация за това дали подходът досега, дори с Инвестиционния план, е генерирал необходимата промяна за енергично възстановяване. Смятам, че е тревожно и разочароващо, че основният говорител на Комисията, заместник-председателят, твърди, че нещата са трудни, но се подобряват и сме на прав път. Аз не мисля, че наистина е така.
Като член на комисията по бюджетен контрол (CONT), как виждате ролята, която Парламентът трябва да играе спрямо ЕИБ?
В доклада изрично се посочва, че трябва да се генерира непрекъснат и задълбочен дебат с ръководството на ЕИБ. Трябва да се упражняват редовни изслушвания, в които биха могли да вземат съвместно участие комисиите. Това ще бъде от съществено значение наистина да се опита и подсили точния анализ на това къде сме, какви са настоящите дефицити и какво Парламентът, заедно с Комисията и ръководството на ЕИБ могат да направят, за да се създаде необходимата рамка за постигане на този инвестиционен тласък.
Мисля, че пленарният дебат около този доклад показа много висока степен на готовност за това. Бях изненадан да видя такава степен на ангажирано участие в дебата.
В доклада се посочва, че ЕИБ има потенциал да направи повече и да се справя по-добре. Защо ЕИБ не може да реализира този потенциал в момента?
Мисля, че това има нещо общо с маниера на Банката. През годината Банката се стреми да финансира големи проекти, които са на значителна стойност и от значение за икономиките на най-развитите държави-членки,като се фокусира върху поддържането на възможно най-високия кредитен рейтинг. Като цяло, това е предпазливо поведение. Разбира се, че има развитие по отношение на подкрепата за МСП и дейностите в страните – съседни на ЕС, но в общи линии ЕИБ запазва маниера си на банка. Този маниер не бива да се забравя, но очевидно ограничава Банката в начина, по който посреща настоящите предизвикателства пред Европейския съюз. Реализирането на пълния потенциал на Банката означава подкрепа за цялостното сближаване, интеграцията и движещата роля на инвестициите.
Ако можехте да промените едно нещо в Банката какво ще бъде то?
Не съм в състояние да сведа отговора си до едно единствено нещо. Може би трябва да има преосмисляне на начина на функциониране на Съвета на директорите. Докато съвета се събира няколко пъти в годината, това не е достатъчно функционален орган, който наистина да ръководи Банката. Трябва да има съществена оценка на ситуацията във всяка държава-членка и на това как всички те заедно се вписват. Трябва да има по-редовна и съществена работа от директорския екип, защото сега представителите на министерствата на финансите получават досие на проект за одобрение само няколко дни преди срещата и имат възможност само да го прегледат на бързо.
Източник: http://www.counter-balance.org,7 юни 2016 г.
