Социална икономика

Социалната икономика има дълга история и традиции. Терминът се появява за първи път във Франция в началото на 19-ти век, с по-широко и аморфно значение от използваното в наши дни. Според дефиницията на Европейската Комисия, приета през 1990 г.,: “социалната икономика е съставена от организации и предприятия, независими от държавата, които произвеждат търговски и нетърговски стоки и услуги със социална цел, които се характеризират с демократично участие на техните членове, ползватели и работници, основават се на солидарност между членовете и не разпределят печалба за акционерите”. Налични данни сочат, че в Европейския съюз в социалната икономика са наети 8 900 000 човека, т.е. 10% от всички наети и че към нея се причисляват 900 000 предприятия, създаващи 10% от БВП. Организационната специфика на социалната икономика е свързана с механизмите на вземане на решение, основани на колективен избор и с водещ принцип: “един човек, един глас”.

Социалната икономика се развива в три основни организационни форми: кооперативи, взаимоспомагателни дружества и нестопански организации (особено асоциации). Социалната икономика включва всички икономически дейности, осъществявани от предприятия, главно кооперативи, асоциации и общества за взаимопомощ, чиято етика следва следните принципи:

• Поставяне на услугата към членовете или към общността преди печалбата;
• Автономно управление;
• Процес на демократично вземане на решения;
• Предимство на хората и работата над капитала при разпределението на ресурсите.

Ползи от социалната икономика

Така както организациите в социалната икономика имат различни цели, така и ползите от тяхната дейност са в две посоки – икономически и социални. Социалните ползи са съизмерими с интеграцията и заетостта на хора в неравностойно положение, с приноса към процеса на социално включване и създаване на социален капитал. Най-сериозният икономически показател на ползите от социалната икономика са спестените публични средства за социални помощи от една страна, както и допълнителните средства по компенсиране на социалната цена на дългосрочната безработица. Едновременно с това създадената икономическа стойност в социалната икономика също представлява значителна икономическа полза за държавата. Допълнителен икономически ефект на този тип организации е тяхната гъвкавост и способност да мобилизират ресурси с различен произход – пазарни и непазарни ресурси, доброволчески труд и обществена подкрепа.