Участие на Георги Пирински в дискусия „БСП – Промяната е с нас“

Политика за социалната демокрация като път към демократичния социализъм

В нашата програма ясно заявихме, че „основният дефицит в съвременното българско общество е този на справедливостта“. Но не само това – ние посочихме и корена на проблема: „Трансформацията на собствеността в годините на преход, вместо да се извърши въз основа на принципите на отговорното управление и производителното оползотворяване на фондовете, прие формата на ликвидация или „източване“ в неявни и често „офшорни“ държатели“.

Тук веднага възникват два въпроса. Първият е имаме ли ние, и каква е нашата, на българските социалисти, отговорност за този базисен порок? Отговорът на програмата е недвусмислен. „БСП носи огромна отговорност за това, че не успя да отстои и да реализира социалния модел на прехода, независимо че два пъти спечели абсолютно мнозинство“. И по нататък: „Основната причина за тази пасивност и отсъствие на решителност стана липсата на вътрешно единство в самата партия, фактическия разнобой по възловите въпроси на налагащите се промени“.

Вторият въпрос е не само какво предлагаме сега като отделни решения срещу бедността, по данъчната и пенсионната политика, а като принципна алтернатива на натрапената, като едва ли не единствено възможна в съвременния свят, неолиберална парадигма. Отново в нашата програма заявихме „БСП е партия на демократичния социализъм. Демократичният социализъм за нас си остава виждането за едно свободно, справедливо и солидарно общество, чието осъществяване е наша постоянна задача. БСП провежда последователна политика да социална държава по европейските модели съгласно българските условия като път към осъществяване на основополагащите ценности на демократичния социализъм“.
Добре, но веднага възниква серия от по-нататъшни питания. Наясно ли сме със смисъла на употребените понятия? Имаме ли достатъчна степен на реални съгласие в партията около именно такава политика? Всъщност отговарят ли делата ни на думите?

Явно за седем минути няма как дори да се пристъпи към необходимите отговори, но сегашната дискусия е призвана да даде начало на възможно най-отговорно и обективно обсъждане на тези и подобните им въпроси. И това все в изпълнение на основополагащото начало, че сме партия на единството на същност, ценности и политика.

Днес, предполагам, ще чуем доста пространни разсъждения за кризата на социалдемокрацията, за новото ляво, за зависимости и противоречия. Необходимо е обаче да се отчита едно същностно обстоятелство и то е, че в Европа ясно се открояват лява и дясна социалдемокрация. Ето ви няколко повече от красноречиви примера от опита на групата на социалистите и демократите през изминалата година на осмия Европейски парламент:

  • Дясната тенденция в групата застъпва тезата за т.нар. „голяма коалиция“ с ЕНП в подкрепа на Комисията Юнкер. Левицата в групата отхвърля това разбиране и търси взаимодействие по конкретни теми с групите на левите и зелените;
  • Дясната ориентация отхвърля Ципрас и СИРИЗА като безотговорни популисти. Левите го аплодираха в пленарната зала със ставане на крака;
  • Не на последно място – по Трансатлантическото търговско споразумение дясно ориентираните гласуваха „за“, докато левите бяха категорично „против“.

И накрая, като предложение, предлагам в настоящия едногодишен период, дискусията да се съсредоточи върху темата „Що е социална държава и има ли тя почва у нас?“. Тази тема дава възможност за задълбочено разглеждане, както на принципите и ценностите на съвременното ляво, така и на същността и характеристиките на такава държава. И от там – на практическата политика, която се изисква, за да се осигури необходимата широка обществена подкрепа за качествен обрат в строежа на съвременната българска държава. Това е задачата, около която сме длъжни еднозначно да се обединим!

Казанлък, 31.07.2015