Интервю на Диана Янкулова с Георги Пирински във връзка с Истанбулската конвенция
Диана Янкулова: Продажбата на активите на ЧЕЗ в България за известно време измести от първото място в листата на обществените скандали темата за Истанбулската конвенция, но не напълно. Както видяхме вчера протестиращи срещу приемането и ратификацията на този документ се събраха както пред Народното събрание в София, така и пред катедралния храм във Варна с едно подозрение, че новият коварен план на европейските политици е страстите да утихнат, общественото мнение да бъде обработено и накрая документът тихомълком да бъде приложен. Това е причината сега в „Неделя 150“ да се срещнем с двама от българските евродепутати, които участваха в работата на последната пленарна сесия, където Европейската комисия и Европейският парламент отново препоръчаха на единадесетте страни, подписали, но все още не ратифицирали Истанбулската конвенция, да го сторят в спешен порядък….
Важно е да чуем мнението на евродепутата Георги Пирински от БСП , групата на социалистите и демократите в ЕП.
Г-н Пирински преди да попитам и Вас, предлагам да припомним една реплика от дискусията. Тя е на Кристин Рево д'Алон Бонфоа, съдокладчик на ЕП по Истанбулската конвенция от вашата група. Цитатът е следният: „Въпреки, че България е председател на Съвета, българското правителство се отказва от ратификацията на конвенцията. Това е съкрушително!“
Вашият коментар?
Георги Пирински: Поначало тази дискусия в пленарната зала през изминалата седмица я намирам за неполезна, защото прозвучаха много силни, гръмки оценки за това как така не се ратифицира тази конвенция от едни или други страни. Това значи, че тези страни едва ли не си затварят очите пред насилието над жени и т.н.
Поначало в ЕП, в много случаи властва един подход на назидателно изразяване на становища по отношение на едни или други прояви на страни-членки, които се считат за неевропейски и това е израз на едно самочувствие, което ми се струва неуместно, тъй като крайно време е да се разбере, че трябва да бъде чут достатъчно внимателно гласът на обществата, на държавите, на хората, които изразяват едни или други резерви по отношение на практики, норми, намерения на равнище на ЕС. Това е част от кризата на доверие към европейските институции и въобще към европейския процес.
По отношение на конкретния въпрос сигурно си спомняте, че имаше една междинна резолюция през септември, миналата година, приета от ЕП, в която участваха и всички наши депутати. Първата препоръка от Парламента в нея към Съвета на министрите, Комисията и отделните държави-членки е следната: да се инициира конструктивен диалог със страните-членки заедно със съдействието на Съвета на Европа и европейските институции. С каква цел? Да се разгледат резервите, възраженията, изразът на загриженост от отделните страни-членки и особено да се изяснят подвеждащите интерпретации на едни или други понятия в Истанбулската конвенция. Вярвам, че ще се съгласите, че в обществото ни се насадиха страховите, едва ли не, ужасни заплахи, които произтичат от Истанбулската конвенция. Чухме и за десетките полове, които едва ли не щели да се въвеждат и всякакви други неща. Очевидно обаче тревожат и създават една много разгорещена и наелектризирана атмосфера около целия този въпрос.
Може би, защото спокойният диалог и обсъждане някак си не се случиха? Усещаме натиска на Брюксел и някакво европейско бързане всички да се съгласим
Точно това имам предвид. Съгласете се, а вярвам и г-н Радев трябва да се съгласи, че правителството и политическото мнозинство постъпиха по един безотговорен начин, хвърляйки законопроект за ратификация на тази конвенция, след като в самото правителство имаше 8 души, които гласуваха против и след като нямаше никаква предварителна подготовка по един въпрос, който е ясно че възбужда въпроси, страхове и изисква най-внимателна преценка, изясняване и информиране…
Между впрочем, намирате ме в Атина, участвам в една конференция на различни леви сили – европейската левица, социалистите и демократите, зелените, на тема, отнасяща се до една друга Европа и обединяване на силите в името на една по-друга Европа и се поинтересувах как стои въпросът и тук в Гърция, тъй като знаем, че и тя не е ратифицирала конвенцията. Разбрах, че предстои в Парламента на 27 март тя да бъде почти единодушно ратифицирана, след двегодишен период на внимателна преценка на законодателството, на изясняване на въпросите около нея и се очаква всички политически партии да гласуват „за“, с изключение на крайно дясната крайно националистическата „Златна зора“. Ясно е, че по този въпрос по никакъв начин не бива да се допуска това истериизиране на самите проблеми и да се твърди, че първо ратификацията съвсем не означава някакво механично приложение. Страната продължава да бъде отговорна за начина по който се прилагат едни или други текстове. Знаете, че се предвижда тази конвенция да се ратифицира от ЕС като Съюз и се предвижда след това да има едно взаимодействие между Комисия и държави-членки по начина, по който всяка държава ще прилага едни или други постановки.
Но, г-н Пирински, вие също сте в някаква своеобразна позиция – „партер“. От едната страна е…
Кажете вие в какво се състои тя, защото аз не се чувствам в такава позиция.
От едната страна е Партията на европейските социалисти, която е много сериозно ангажирана с приемането на Истанбулската конвенция
Така е, да..
Бих казала и с бързането това да се случи. От друга страна е вашата партия – БСП, която пък има противоположната и агресивно налагана позиция срещу Истанбулската конвенция.
Ами, според мен, тук стои следната необходимост: Първо, ние да продължим на дискутираме в ръководството, в ръководните органи на нашата партия, на БСП как по-нататък да я развиваме и да участваме в един процес, в който неизбежно възниква и у нас и в ЕС ….как да се третира тази конвенция? Защото тази проста позиция – „не, не сме съгласни и толкова!“ се сблъска именно с това, което и вие визирате – една обратна, много категорична позиция, на едва ли не предписание как да се действа.
От друга страна, в Партията на европейските социалисти трябва да има едно съзнание, че общества като българското имат нужда да бъдат изслушани първо след като толкова фактори и институции в България се изказаха да не бъде ратифицирана тази конвенция. Значи има въпрос! Не може просто да се предписва на БСП – ратифицирайте я и толкова!
Добре. Последният ми въпрос е и към двамата. Употребата на Истанбулската конвенция за вътрешнополитически цели в българския вариант. Ясно е, че това не можеше да бъде избегнато.
Г-н Пирински, финални думи и от Вас. Научихме го този урок по трудния начин. Правенето на вътрешна политика на гърба на една такава глобална тема..
Казахте, че това е било е неизбежно. Аз не искам да се съглася с вас. Напълно имаше възможност това да се избегне ако, както стана ясно, беше подходено по съвсем различен начин. С едно сериозно отчитане първо на напреженията, които можеше във всички случаи да се очаква, че ще възникнат, на сериозно обсъждане, на сериозно изясняване, и на отговорно политическо действие. Включително и за момента, и начина, по който това ще бъде предложено за ратифициране пред българското НС.
Предполагам упрекът Ви е и към двете страни….
Упрекът ми е определено към начина, по който се прави политика в България и в който всеки има своя дял от спекулирането с едни или други теми. Струва ми се, че не бива да се счита, че политиката си е политика и е естествено, че политиците като се хванат за някой въпрос да си правят от него политически капитал. Тъкмо обратното! Водещите политически фигури трябва да задават един достатъчно отговорен, сериозен и тон и подход по същество към чувствителни, разделящи обществото проблеми. Затова са натоварени с отговорността да бъдат публични изразители на определена политическа позиция. Тук трябва да култивираме съвсем друг начин на политическо поведение, а не на надвикване и дори грубо казано - надцакване.
Този извод е много важен за всички нас, които гледаме как всеки ден се прекалява в това отношение - правенето на политика - и ми се струва, че изводът от този разговор и от вашите думи е, че има някои неща, които не оправдават хващането за властта от властимащите на всяка цена, както и походът към властта от страна на опозицията. Не могат да бъдат безотчетни тези техни действия. Аз благодаря за участието. Разбирам защо толкова рядко говорите публично г-н Пирински. Разбирам, че имате упреци към българските политици от всички групи – и към опозицията и към управляващите, но се надявам, че за слушателите на „Хоризонт“ тези изводи ще бъдат споделяни често в ефира ни.
Нека тогава се съгласим с тези заключения.
Успешна работа на вашия форум в Атина, чакаме Ви в България.
Цялото интервю с Георги Пирински и Емил Радев можете да чуете от звуковия файл.
18.03.2018г.
