Георги Пирински за Бъдещето на Европа

БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПА

БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО 2018

И ПРИОРИТЕТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС И ОБЩЕСТВО

На 23 февруари 2017 г. в Дома на Европа в София  се проведе дискусия с бизнеса под надслов „България 2018 – Председателството на Съвета на ЕС в трудни условия“, организирана от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) – София, Информационното бюро на ЕП в България и Българския форум на бизнес лидерите (БФБЛ).

Първата част от събитието обхвана теми, свързани с бъдещето на ЕС, предизвикателствата след Брекзит, нарастващият евроскептицизъм, развитието на кохезионната политика и ролята на България в предотвратяването на маргинализацията в Съюза.

В дискусията участие взе и европейският депутат Георги Пирински. В началото на своето изказване той подчерта, че решението на Великобритания да излезе от Европейския съюз е най-красноречивият  израз на безпрецедентно дълбоката криза, която Европейският съюз изживява. Когато Обединеното кралство напусне ЕС, Съюзът ще загуби най-голямата си военна сила, една от двете си държави, разполагащи с атомно оръжие, една от двете си членки на Съвета за сигурност на ООН, разполагащи с правото на вето, втората си по големина икономика /представляваща 18 процента от неговия БВП и 13 процента от населението му, както и единствения истински глобален финансов център. Той посочи, че в тази светлина се очертават и двата основни подхода за по-нататъшно успешно развитие на ЕС:

Единият призовава за подчертано засилване на наднационалното начало чрез обособяване на Еврозоната като ядро на Съюза със свой бюджет и финансов министър, като Европейската комисия прерасне в един вид правителство на ЕС. При гласуванията в Европейския парламент да се въведат две категории гласове – решаващи, за депутатите от държавите от Еврозоната и консултативни за онези извън нея;
Другият застъпва противоположната теза за възстановяване на работещ баланс между наднационалното начало и националните държави-членки на ЕС. В този подход е заложено разбирането, че изваждането на икономическата, паричната и финансовата и други основни политики от компетенцията на отделните държави ги лишава от естествената им социално-културна среда – единствената възможната основа тези политики да се ползват с доверието и подкрепата на гражданите. Националната държава си остава водеща реалност, като националните политики запазват далеч по-голяма легитимност спрямо решенията, налагани от технократите в Брюксел или във Франкфурт /седалището на  Европейската централна банка/.

Както от единия, така и от другия подход следва един определен извод – европейските лидери ще трябва да преосмислят самото предназначение на Европейския съюз, за да могат да очертаят насоката за по-нататъшното му градивно развитие. Шестдесет години след подписването на Римския договор Европа се нуждае от нов всеобхватен курс (new grand bargain).

Междувременно, според българския евродепутат, предвид необходимостта от срочни и целенасочени действия, могат да бъдат набелязани поне три водещи политики:

Индустриална политика. Наскоро широк спектър европейски индустриални асоциации излязоха с Обща декларация с призив за осъществяването на „амбициозна индустриална политика на ЕС“. Целта следва да бъде към 2020 г. делът на индустриалното производство да достигне 20 процента от общия БВП на Съюза, като се пресече сегашната тенденция за неговия спад /от 18.0% през 2008 г. до 15.3% през 2014 г./ За целта да се осигурят необходимите ресурси при актуализацията на Многогодишната финансова рамка, както и при подготовката на следващата за периода след 2020 г.;
Социална политика. В отговор на призивите на синдикатите и на гражданското общество, в Лисабонския договор да се включи отделен Социален протокол, подкрепящ развитието на социалната пазарна икономика на ЕС. С него да се противодейства на нарастващите неравенства, да се гарантират основните социални и икономически права на гражданите, в това число и правата за колективно договаряне и за свобода на движението;
Кохезионна политика. Необходимо е кохезионната политика да продължи да изпълнява своята решаваща роля за укрепване на ЕС, каквато не е в състояние да играе никоя от другите общностни политики. Тази роля е особено видна в периоди на кризи, когато благодарение на нея икономиките получават подкрепа чрез инвестиции там, където националните ресурси не стигат.

В заключение Пирински подчерта, че като цяло е необходим комплексен подход, за какъвто настоява и Групата на социалистите и демократите в Европарламента:

- Икономика, ориентирана към растеж предимно чрез публични инвестиции;
- Дневен ред за заетост и младежка политика
- Фискална справедливост и решителни мерки срещу избягването на данъци;
- Обща и споделена миграционна политика;
- Реална политика на отбрана.